Книгата представлява първото цялостно изследване на българския литературен социалистически реализъм с акцент върху кризите на комунизма, проявени и като ключови години на литературата – 1956, 1968 и 1989. Чрез взаимен прочит на текстове от книги, периодика и архиви Пламен Дойнов представя соцреализма в НРБ като комплексен феномен с конкретно-исторически и антропологически измерения, където институционалните и събитийните контексти са равни в познавателното си значение на персоналните. Книгата интерпретира отделни творби и прояви в езиковото поведение на знакови български литератори между 1946 и 1990 г. Избраният изследователски подход както не приема героическите версии, които са склонни да виждат стоическа съпротива и дисидентски жестове в не малка част от българските писатели до 1989 г., така и отхвърля самосъжалителните разкази за тяхното пресметливо спотайване и хроничен конформизъм. Доктрината и системата на соцреализма са анализирани в поредица от синхронни срезове в зоната на трите кризисни години (1956, 1968, 1989), обогатени с хроники и периодизации, в които се посочват главните събития и тенденции, проявени в литературата на НРБ.