Тази книга отправя едно предизвикателсто - да се вгледаме в особеностите на българската журналистика в периода след Априлския пленум (1956 - 1989) - да потърсим закономерностите, по които функционира, и да анализираме механизмите на взаимоотношенията й с властта. За целта са изследвани характеристиките на модела, по който тя действа. Представени са елементите на цялостната и всепроникваща система на контрол, която обхваща всички страни от журналистическата дейност. Посочени са акцентите в цензурните действия на различни институции, изведени са тематични акценти в медийното съдържание. Особено внимание е отделено на журналистиката като обект и субект на репресивни действия от страна на властта - една от най-важните особености на модела, представени са най-известните примери, откроени са проявите на различност, които ще останат като емблема на периода. Потърсена е ролята на добиващите все по-голямо значение алтернативни източници на информация и тежестта им като контрапункт на официалната скучна, езиково бедна, фанфарно патетична и в резултат - неефективна журналистическа пропаганда.

---

Д-р Мария Дееничина е преподавател по съвременна българска журналистика и проблемите на малцинствата и медиите във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в САЩ, Великобритания и други европейски страни. Автор е на редица публикации по въпросите на българската журналистика от тоталитарния и пост-тоталитарния период, както и в областта на малцинствените проблеми и тяхното отразяване в медиите.