Първото цялостно историзиране и теоретизиране на жанра на дневника в българското литературознание. При това, разгърнато във все още трудно обозримото поле на Народната република и мъглявия пейзаж на 90-те. Алипиева разглежда дневника като паратекст, метатекст и (авто)биография, впуска се във фини анализи, които очертават границите на цяло ново тематично поле - драматичните срещи между публичен и частен език в писателските практики от епохата на НРБ. Не знаехме, че дневниците на писателите от втората половина на XX в. са толкова много!