Българският комунизъм
Библиография
"Моят живот (1897 - 1966). Спомени."
АвторДимитър Илиев
ИздателствоСофия: ИК "Изток - Запад", 2006
Бележки, ключови думи

Димитър Илиев Иванчев (1897-1966) е роден на 8.ХI. в с. Тишевица, Врачанско. През войната от 1915-1918 г. служи във Втори пехотен полк - командир е на картечен взвод на южния фронт при Яребична и взима участие във всички походи и боеве на частта.

След войната е учител в с. Ставерци, Оряховско. През 1924 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1929 г. е адвокат в гр. Оряхово, а след това и в гр. София. Общественият и политическият му живот започва рано; още през 1922-1923 г. е един от редакторите на в. "Земеделско знаме", по-късно и на в. "Младежко знаме". По същото време е частен секретар на Райко Даскалов - тогавашен министър на вътрешните работи.

Един от основателите на Младежкия земеделски съюз, той участва в ръководството, а също и в това на международния Славянски младежки съюз. Целият му живот и дейност са тясно свързани с развитието на БЗНС и с неговите борби. За пръв път е избран за народен представител в ХХIV-то обикновено Народно събрание на 20.III.1938 г., а за втори в ХХV-то на 21.I.1940 г. След 9.IХ.1944 г. е защитник на някои видни политически дейци. Откроява се най-вече в процеса срещу Никола Петков. Без съд и присъда престоява година и половина в лагера в Куциян, Пернишко. Впоследствие многократно е изселван и интерниран в различни краища на страната. Той е един от малцината, неподали декларации, с които отричат цялата си предишна дейност и идеи и признават ръководната роля на Комунистическата партия.

Книгата "Моят живот. Спомени" е автобиографичен роман, обективен разказ за делата и перипетиите на един участник в БЗНС, през които прозира цялата социално-политическа история на времето с всички нейни партии и видни личности.

--- От издателите ---

Книгата на Димитър Илиев представя драматични събития от новата история на България – от периода на войните до петдесетте години на ХХ век, освободени от познатите високопарни и псевдонаучни интерпретации и клишета. Това са избрани мемоарни страници, писани вероятно от края на 50-те години до самата кончина на автора през 1966 г. Старателно укривани от режима (и дори закопани) и след неколкократно прехвърляне от ръка на ръка от близките му, накрая попадат в ръцете на неговия внук проф. Димитър Попов. След шестгодишен труд, с помощта на друг историк – Даниела Будинова, той успява да възстанови и разчете похабения ръкопис и да подреди в хронологичен ред 1788-те машинописни страници. И това, което авторът, поради преждевременната му смърт не успява да направи, постига неговият внук. Съставителят и същевременно редактор на книгата селекционира огромния материал и го свежда до 711 издателски страници.

--- Михаил Груев, в-к Култура бр.5, 2008 г. ---

Пълният текст на рецензията може да видите ТУК или като PDF.


В случай, че посочената връзка не работи, моля, обърнете се към администратора на портала!
ТемиЕжедневие/Общество/Памет, Емиграция/Опозиция/Репресии, Икономика/Политика/Лидери

Пълна библиография

a
 С финансовата подкрепа на Отворено Общество
С финансовата подкрепа на Отворено Общество
Продукт на Webfactory Bulgaria