Българският комунизъм
Библиография
"Всичко тече…Спомени"
АвторИлчо Димитров
ИздателствоСофия: ИК "Тилиа", 2000
Бележки, ключови думи

На границата между две столетия и две хилядолетия е може би излишна равносметката за изминатия път на един от няколкото милиарда жители на планетата Земя. Да обхване човек хилядолетието е непосилно-толкова микроскопични ще се окажат нашите изпитни върху фона на човешката история от времето на Самуил, през византийското робство и второто царство, на турското робство и възраждането на държавността ни! Но векът, 2/3 от който сам съм изживял, е обозрим и подаващ се на възпроизвеждане. Този злочест за България XX в., посрещнат с основателно самочувствие, и оправдани надежди, а приключващ с разочарования и даже безнадеждност! Пет войни, преврати, революции имаха за краен резултат провал и на националния, и на социалния идеал, поне във формите, в които се надявахме да ги постигнем. Но провалът означава ли, че самият идеал е илюзорен? В края на краищата формата се мени, но съдържанието остава дори при съвременното състояние на държавата, при новата констелация на света. Твърде скромни са възможностите на една малка страна да разреши сама националните си проблеми, а абсурдна е амбицията да прокарва и утьпква нови пътища за човешкото развитие. Очевидно и състоянието от границата между векове и хилядолетия не ще е неизменно, че преодоляването на тежките проблеми в България, на Балканите, в Европа и в света ще остане един завет към идващите генерации. Дано потомците ни се окажат по-мъдри и по-щастливи от нас, техните предтечи. Но не бива да се оставяме в плен на една оптимистична теория - не е изключено нови беди да съпътстват бъдещото съществуване на българина. Докъде ще се стигне тогава?

През последните години нашата национална съдба се предопределя от новия облик на света, който не ще е неизменен. Да не се опитваме да надникваме в бьдещето - на историка това най-малко подхожда. Той извлича поуката от историята, с която хората толкова малко се съобразяват. Онова, което най-вече характеризира тази междинна епоха, е наличието на световен хегемон, което напомня за началото на новата ера с господството на Римската империя. И това господство се оказа мимолетно. За ирония на съдбата то бе пометено от варварските нашествия! Залезът на ООН е естествената последица от налагането на еднополюсния модел в международните отношения. Но струва си да си припомним, че безсилието на предишното Общество на народите пред фашистката агресия бе предзнаменование за Втората световна война.

През последното десетилетие държавата ни, поела пътя на демокрацията, на два пъти бе подложена на улично насилие, за да се промени резултатът от демократично изразената народна воля - чрез изборен вот. Поне засега изглежда невероятно да се върнем във времената на откровените диктатури. Ала напълно възможно е в рамките на демократичните институции постепенно да се впръскват и всмукват антидемократични, което би видоизменило по същество системата, без да засяга външния й облик. Още повече когато това се извършва при постепенно ограничаване на независимостта и съобразяването с външни изисквания. Примери имаме с режими в редица страни в Латинска Америка, Африка и Азия. Дискриминацията във всичките й форми -расова, национална, имотна, политическа, масовото обедняване на обществени слоеве, но и на цели народи и региони, отнемането на постигнати завоевания-независимост, демокрация, социални права (всеобщо и безплатно образование и здравеопазване, пенсионно осигуряване и др) - разширява бездната, но и натрупва предпоставки за взривове, които биха заплашили самата цивилизация. Да си припомним пак съдбата на Римската империя!

Не бих желал да наставлявам тези, които ще живеят в новия век и в новото хилядолетие (мъча се да не забравям думите на френския ексцентричен скептик: „ Старите хора обичат да дават добри съвети, за да се утешат, че вече не са в състояние да дават лоши примери), но поне съвременниците не би трябвало да забравят уроците от вековните усилия и непостигнатите идеали. Вътрешният ни ред пак до голяма степен ще се определя от външните условия и изисквания - от първостепенно значение е как ще се приспособяваме . към тях. Бих припомнил някои наложителни повели:

В никакъв случай да не вземаме страна в конфликти между велики сили - на тях не бихме помогнали, а на себе си бихме навредили. Да не се поддаваме на илюзорни представи, че България ще прокарва нови пътища в световния прогрес - достатьчна ни е амбицията сами да изберем правилния.

Най-благоприятни са условията за реализирането на балканската общност. Нерешените още различия ще се нивелират в нея, не чрез досегашните злощастни сблъсъци. Само когато тази общност е налице, може да се установи необходимото равноправно сътрудничество с Турция - инак всяка балканска страна поотделно е обречена на подчинение и обезличаване.

Не знаем как ще се развива Европейският съюз. Дали ще се запази вековното разделение между Изтока и Запада, или ще се убедим взаимно, че истинската общност е възможна не чрез поставянето на условия и налагането на задължителни образци, а чрез общи стъпки: от Запад към Изток и от Изток към Запад, водещи до взаимно обогатяване и даже преливане при съхраняване на многообразието в един все по-интегриращ се свят?

XXIв. ще зависи от хората, които ще живеят през него. За жалост човек малко и бавно се изменя. Учени смятат, че по-сьществена промяна настъпва за период от 200 хиляди години. Значи древните елини и римляни са ни почти съвременници. Отличаваме се от тях по натрупания исторически опит, който ни дава възможност за целеустременост със съответстващото й поведение. А в този опит влизат житието на всеки поотделно, плодовете от труда и ума му, влогът му в едно колективно човешко дело.

- От автора -

ТемиКултура/Елити/Дисиденти, Идеология/Власт

Пълна библиография

a
 С финансовата подкрепа на Отворено Общество
С финансовата подкрепа на Отворено Общество
Продукт на Webfactory Bulgaria