Монографията изследва партизанското движение в днешните граници на страната. В годините преди 1989 г., но и след нея то целенасочено е представяно силно идеологизирано, което прави научното му проучване много трудно, но и належащо. Авторът проследява възникването на партизанските сили, тяхната организация и развитие между юни 1941 и 9 септември 1944 г. Обърнато е внимание на сложния въпрос за броя на партизаните в България, техните загуби и не на последно място – как загиват партизаните.

Д-р Владимир Станев е възпитаник на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където понастоящем е преподавател по нова българска история. Научните му интереси са в областта на военната, дипломатическата и политическата история. Автор е на редица академични изследвания, публикувани в престижни български и чуждестранни издания, както и на монографията „Междусъюзническият военен контрол в България (1920 – 1927)“.