Българският комунизъм
Библиография
"Път през годините. Неиздавани спомени"
АвторКонстантин Константинов
ИздателствоСофия: Народна библиотека, 2011
Бележки, ключови думи

През февруари 2002 г. Валери Петров дарява на Националната библиотека дадени му за съхранение неголяма папка с части от дневник и спомени, явяващи се продължение на “Път през годините” от Константин Константинов. В придружителното си писмо дарителят изрично подчертава, че в разговорите с него като с най-близък семеен приятел и колега големият писател неведнъж е подчертавал архивът му да бъде на разположение на читателите на НБКМ “Св.Св. Кирил и Методий”. Днес, под съставителството на Асен Георгиев и с редакцията и предговора на директорката на библиотеката проф. дфн Боряна Христова, неиздадените спомени на Константин Константинов (1890-1970) вече са книжовен факт, който слага началото на поредицата “Отминалото. Неизвестно за известните” на НБКМ. Налице са всички основания да смятаме, че публикацията на “Път през годините. Неиздадени спомени” ще бъде едно от паметните събития не само тази година. Ако сменим имената, голяма част от текстовете като да са писани за днешния ден. Явно България продължава да буксува: "Каква литература, каква културна работа изобщо може да се предприема в това време, когато улицата с манталитет, проявления, страхотно безгрижие, безхарактерност до престъпност или апатия господарува чрез ония, които ни управляват”. Записът е от 10 юли 1939 г.

“От месеци аз живея все с тази мисъл: какво бъдеще чака тоя народ с толкова вътрешна неустойчивост, с толкова къса памет, с такава изумителна първобитна липса на чувство не на човещина, не на милост, а дори на справедливост, и най-сетне с такива тъпи, недобросъвестни , злобни и дребни водачи – общественици, културтрегери, елита.” Записът е от 13 април 1941 г.

Описваната от Константинов дотук ситуация неизбежно води до трагедията след 1944 г. Страниците на спомените за събитията веднага след 9 септември са шокови с подробностите, документиращи покварата на българската интелигенция. Колкото и да сме чели и чували за всичко това, гласът на автора на “Кръв”, “Трета класа” и „Птица над пожарищата” без хленч осмисля моралната дълбочина на събитията и тяхната вулгарност.

На 5 октомври 1963 г. в Хисар Константинов, по повод на Цола Драгойчева, си припомня: “Изреждам всички тези подробности, защото в тях се вижда с колко несериозни, почти оперетни, дори нелепи неща се съпровождаше това “народно въстание”, което, ако не бе съветската армия, би могло да бъде смазано от два-три полка войска, ръководени от смели началници.”

На 3 януари 1970 г. в 4 сутринта Константин Константинов си отива от този свят. Още преди да потърси лекар, за да установи смъртта, сестра му, голямата художничка Донка Константинова, се обажда на Валери Петров да прибере и опази архива на брат й. Днес тази безценна тетрадка е на наше разположение – като едно от оскъдните доказателства, че не цялата българска интелигенция е била продажна.

--- Марин Бодаков, в-к "Култура" ---

ТемиКултура/Елити/Дисиденти, Ежедневие/Общество/Памет

Пълна библиография

a
 С финансовата подкрепа на Отворено Общество
С финансовата подкрепа на Отворено Общество
Продукт на Webfactory Bulgaria