Покана за участие
Международна конференция
Изследователски център "Рузвелт" (RSC) 
Холандски институт за документиране на войната (NIOD)
Изследователски център за култура и история (OGC) 
Утрехт (Холандия)
26-27 септември, 2008 г.

Източник: http://minaloto.org

"Разделени мечти: Културната Студена война на Изток и Запад"

В последните години т.нар. Културна Студена война получи нарастващ изследователски интерес. В по-общ смисъл този термин изразява идеологическия сблъсък между САЩ и Съветския блок, последвал Втората световна война, и как той се осъществява на основата на "културни аргументи". Тази интелектуална тенденция разшири разбирането за политическите функции на културата, но и проблематизира концепцията за Студената война и съдържащото се в нея ясно противопоставяне на Изток и Запад като валиден маркер в периодизацията на културната история. Някои изследователи настояват, че пълното разбиране на културата може да се осъществи единствено през един longue durée анализ, който взема предвид процеси далеч преди Втората световна война. Други се съсредоточават върху подобията в идеологическите основания на Източния и Западния проект, чрез които легитимират директната си наследствена връзка с универсалната Просвещенска рационалност. Именно тези подобия позволяват плодотворен сравнителен анализ на общите за двата блока културни теми.

Със сигурност, Студената война като уникално идеологическо състезание между Изтока и Запада остава недостатъчно изследвано в контекста на културната история 1944-1990 г., когато културата играе решаваща роля в оформянето на мета-наративите на двата блока. Тази роля се заема или активно от онези, които съзнателно ангажират изкуството си и интелектуалната си дейност с политическата среда, или пасивно, чрез кооптирането на културните форми за политически цели. Културата става послание, чрез което идеологията на Студената война се представя и разбира от обществото и което служи за "мобилизация" - концентрирането на енергия в служба и защита от външни и вътрешни заплахи.

Susan Buck-Morss предлага изключително добра начална точка в тази посока чрез книгата си Dreamworld and Catastrophe: The Passing of Mass Utopia in East and West (MIT Press: Cambridge MA, 2000). В нея тя описа масово-утопичните експерименти на Американския капитализъм и Съветския комунизъм като два почина, тръгващи от една и съща идея за индустриална модерност. И двете системи претендират за изключителни права върху щастието, обществената справедливост и достъпността до всички блага. И двете системи предлагат образи, послания и вещи от един мечтан свят, който пренася влиянието си върху масовия човек отвъд границите като използва всички налични средства и медии. Използвайки тази перспектива, предпоставеното разделение на висока и ниска култура се разпада  в един общ анализ за това как всички културни форми са привлечени и използвани от конкуриращите се мета-наративи и техния мечтан свят. В крайна сметка, високата култура разчита на масовите медии и масовата публика, за да прокарва своите внушения и ценности.

Настоящата конференция се стреми да изясни по какви начини Студената война изостря съперничеството между споменатите мечтани светове и в същото време прави видими техните структурни подобия. Организаторите очакват доклади върху различни културни агенти, които са били активни по време на противопоставянето, но са избягвали или поне опитвали от крайното разделение на Изток и Запад. Това ще позволи в по-добра степен да се оцени ролите на различни културни дейци, заемани в рамките на разнообразни идеали и програми, конструирани върху политическите норми на блока.

Конференцията иска да обогати резултатите от априлската конференция, 2007 г. "‘European Cold War Cultures", организиран от Zentrum für Zeithistorische Forschung (ZZF) в Потсдам, която се фокусира върху европейските културни идентичност по време на Студената война. За настоящата конференция искаме да привлечем доклади в следните проблемни насоки:

Разделението Изток-Запад:
- По какъв начин културните форми и дейности са допринесли за образа на съответните капиталистически и комунистически мечтани светове?
- Каква е ролята на държавата в стимулирането на тези процеси, дали самостоятелно или със сътрудничеството на личности; какви са разликите в различните страни?
- Каква е връзката между създадения образ на мечтания свят и стереотипизираното демонизиране на врага? Дали едното разчита само на другото?
- Трябва ли да разбираме Студената война единствено чрез би-полярния модел или вече имаме достатъчно нови свидетелства за структурните подобия между Изтока и Запада, които постепенно се разкриха след края й? Какъв е обхвата и значението на културния диалог или "отичането отвъд границите" (Marsha Siefert)?

Култура и политика:
- До каква степен условията на Студената война редуцират културата до политическо послание и тя се превърна е нещо малко повече от пропаганда? Какви са последствията от 'мобилизацията' на културата и нейните дейци за политически цели? До каква степен е възможно да се избегнат твърдите ограничения на противопоставянето?
- Или, по какъв начин идеологически ангажираните творци/агенти допринасят за идеологическата борба? По какъв начин културните форми обличат политическите приоритети?

Longue durée:
- Кои са процесите преди Втората световна война, чието изясняване допринася за разбирането на Културната Студена война?
- Как тези процеси се развиват във времето на Студената война (нейното начало, размразяване и край през 80-те)?

Моля, изпратете вашите резюмета (около 1 500 думи) и кратко CV не по-късно от 1 декември 2007 г. до Joes Segal.

Работен език: Английски

За контакти:
Joes Segal
Department of History and Art History
University of Utrecht
3512 BS Utrecht
The Netherlands
Email: