Българският комунизъм
Библиография
"Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура"
АвторРадост Иванова (съставител)
ИздателствоСофия: Етнографски институт с музей, БАН, 2003
Бележки, ключови думи

ПРЕДГОВОР

Предлаганата на вниманието на читателите книга представя сборник от доклади, четени на международната научна конференция на тема: "Социализмът — реалност и илюзии. Етиологични аспекти на всекидневната култура".

Конференцията бе организирана от Етнографския институт с музей при БАН и се състоя на 6 — 9 юни 2002 г. В нея участваха 32 учени с 29 доклада от 5 страни на Европа: 19 от България, 4 — от Германия, 4 — от Австрия, 3 — от Югославия и 2 — от Русия. Докладите и поставените в тях проблеми предизвикаха широка дискусия, в която взеха участие освен докладчиците, и много учени, преподаватели и студенти от различни софийски университети, гостуващи в страната учени от чужбина и др. Съпътстваща инициатива бе и откритата изложба със сатирични рисунки на художника от Етнографския институт с музей Стоян Христов — Тано. Една от творбите бе избрана за корица на изданието.

Целта на сборника, както и на конференцията, е да постави своеобразно начало в изучаването на всекидневната култура на социализма. Тази алтернативна история, която не борави с големите исторически събития, а се опира на живота и културата на обикновения човек, на опита му да се справя с всекидневните житейски проблеми при очаквани и неочаквани ситуации, е толкова многолика и многоаспектна, колкото е разнообразен и самият живот. Днес вече може да се каже, че социализмът е един период от историята, който предшества нашето съвремие, наричано постсоциалистическо. Без съмнение проучването на социалните и културни процеси през социализма е предизвикателство за етнолозите. Защото чрез изучаването на този период етнологията добива шанса да разшири своите параметри и да актуализира още веднъж: своята парадигма. И тъй като творческият път на много от българските етнолози е започнал именно в периода на социализма, тук искам да отдам заслуженото на онези наши колеги от Етнографския институт и музей, които направиха своите научни приноси в етнографията на съвременността. Мисля обаче, че между това, което са направили те, и това, което направиха с докладите си повечето от участниците в конференцията, има съществена разлика. Тя е не само в историческата перспектива на изследванията, а и в различния контекст, от който днес се гледа на житейските и културните реалии.

В преобладаващата си част докладите представят критичен анализ на фактите в комплексното социалистическо общество, в което традиционната култура е само част от всекидневния живот на човека и човешките общности. Те са опит да се преосмислят досегашните виждания от дистанцията на времето и от позициите на новата социално-политическа обстановка. Защото историята — тази формула за безсмъртие — със своите положителни и отрицателни културни модели и стереотипи е най-добрият съветник и пътеводител на българското общество към демокрацията. Стига обаче да не се превръща историята в митология, а да се използват единствено научни подходи. Може би тенденцията да се митологизират фактите в този сборник не е избегната докрай — волно или неволно някъде стереотипите са си казали думата. Но разширеното поле на научни наблюдения, обновените подходи на етнолозите, преживели социализма, както и „външният" поглед на чуждите учени, особено на онези от тях, непознаващи този обществен строй като житейска практика, бе най-ползотворното обединение на силите за принос в етнологията на социализма. В този смисъл не само докладите, но и дискусиите за изясняване на гледните точки по време на конференцията бяха особено полезни.

Съставителите и редакторите се надяват този сборник да бъде принос не само в етнологията на социализма, но и в европейския етиологичен диалог, скромна стъпка на етнолозите за приобщаването на бившите социалистически страни към Европейската общност.

Като ръководител на проекта и един от редакторите на сборника искам да изкажа благодарност на Германското посолство в София, на Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа със седалище в София и на научното и административно ръководство на Етнографския институт с музей при БАН, с чиято финансова подкрепа се проведе конференцията и се издава настоящият сборник. Благодаря и на всички етнолози — наши и чужди — за желанието да споделят своя критичен поглед към социалистическото всекидневие на българите.

--- РАДОСТ ИВАНОВА ---

ТемиЕжедневие/Общество/Памет

Пълна библиография

a
 С финансовата подкрепа на Отворено Общество
С финансовата подкрепа на Отворено Общество
Продукт на Webfactory Bulgaria