Българският комунизъм
Библиография
"Политиката срещу просветната традиция"
АвторВесела Чичовска
ИздателствоСофия:, 1995
Бележки, ключови думи

През 2011 г. книгата претърпява и второ издание на ИК "Гутенбер".

ПРЕДИСЛОВИЕ

През втората половина на 40-те години просветното дело в България, което е основополагаща и градивна част от всяка национална култура, понася тежки сътресения. Те са причинени от драстичното нахлуване на управляващите политически фактори в суверенната територия на образователната система. Вследствие на това е разрушена стабилната просветна традиция, формирана у нас след Освобождението.

Опустошителният процес на идеологическо и структурно преустройство на образователното дело в България е предмет на проучване в тази книга. Хронологичните рамки на изследването са обективно определени от конкретни събития. Началото е поставено от завземането на властта на 9 септември 1944 г. от правителството на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев, а краят — от приемането през 1948 г. на законите за народната просвета и за висшето образования от VI Велико народно събрание (ВНС). Тези актове са гласувани без каквато и да е принципна дискусия, без издигане на алтернативни становища, тъй като депутатите от опозицията вече са изгонени от парламента. Чрез тях привидно, уж по законов път, са ликвидирани утвърдени с ползотворната си дейност институции и са обявени като идеалистически и реакционни образователни принципи на световната и националната ни педагогика. Двата закона осигуряват безпрепятствено нахлуване на политиката в просветното дело, което в демократичните общества е сфера, защитена от страстите и трусовете на политическия живот.

В монографията са анализирани многобройни тактически ходове, чрез които в условията на многопартийната система, при действието до края на 1947 г. на международен контролен орган у нас — Съюзна контролна комисия (СКК), БРП (к) успява да наложи абсолютната си воля при реформиране на образователното дело. В хода на изложението е характеризирана дейността на широк кръг дейци, оказали влияние в една или в друга насока върху развитието на учебното дело в страната. Проследено е състоянието на различните видове училища, обособени: а) според образователна степен — от предучилищно възпитание до висше образование; б) според характера на обучението — общообразователни и професионални; в) според взаимоотношенията с държавата — държавни (народни) и частни (малцинствени и чужди колежи).

В книгата не са осветлени въпросите, свързани с.дейността на българските училища в чужбина, а също и за обучението на български студенти в странство и на чужди у нас. По друг повод съм разработила тези въпроси и съм убедена, че те не са пряко свързани с образователната тематика. През 40-те години те засягат едва няколко стотици учащи се (деца от български произход, но с чуждо поданство и студенти) и са по-важни за осветляване на проблемите на международната културна дейност на България.

Изследването е изградено върху богат и в огромната си част неизползван документален материал от Централния държавен архив на Република България (ЦДА на РБ), от Централния исторически архив (ЦДИА), от Централния партиен архив (ЦПА), от Архива на БАН (АБАН), от Архива на МВнР (АМВнР), от Архива на МВР (АМВР), от Държавния архив — София (ДА —София). Важни данни са извлечени от стенографските дневници на XXVI Обикновено народно събрание (ОНС) и VI Велико народно събрание (ВНС), а също и от периодичния печат. В изложението институциите са назовани така, както са се легитимирали през периода. Например докато действа Законът за народното просвещение от 1909 г., просветното ведомство се нарича Министерство на народното просвещение. То става Министерство на народната просвета през 1948 г.

ТемиИдеология/Власт, Икономика/Политика/Лидери

Пълна библиография

a
 С финансовата подкрепа на Отворено Общество
С финансовата подкрепа на Отворено Общество
Продукт на Webfactory Bulgaria