През периода 1944 - 1989 г. цензурата не съществува кaтo законна отговорна институция, а самото й наличие се отрича от комунистическата власт. По този начин тя става двойна, защото дори нейното —сьществуване е цензурирано. Творческото изразяване е оковано с верига от звена, процедури и похвати на забраняване и позволяване. Със забраната творбата бива унищожена. Най-често и като позволена тя вече не е същата. Изследването се спира на забранени или трудно и за кратко допуснати до театралната сцена текстове на известни автори от периода, който някои наричат „социализъм", а други - „комунизъм".

РОМЕО ПОПИЛИЕВ е доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор е на книгите: „Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни" (2001) V. • „Театралната критика на две критични-десетилетия" (2003) „Драмите на Йордан Радичков, или едновременното неедноВременно" (2005) „Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката" (2008) „Съпротивата на драмата В драмата за съпротивата" (2013). Съавтор е на „Сто години Народен театър" „История на българския театър", т. 4 (2011)