Съдържание

I. Предговор: Поетиката в помощ на антропологията на литературата от епохата на НРБ

II. Дисперсната идеология
Първа глава. „Връзката интимна на шепота със барабаните на химна": Христо Фотев в новоисторически прочит
Втора глава. Пейзажи и натюрморти: тропите на любовния дискурс в българската поезия от епохата на социализма (50-те-80-те години на XX век)
Трета глава. Ликантропия и призраци: Идеологията и късният Далчев
Четвърта глава. „Понякога отвътре, понякога отвън": Че Гевара и латиноамериканското освобождаване на стиха в поезията на Екатерина Йосифова

III. Критика откъм утопията

Пета глава. Творец и жертва на комунистическата митология (Тезиси към изследването на Пеньо Пенев като образцов поет от епохата на диктатурата на пролетариата)
Шеста глава. Бележка за демистифицирането: Константин Павлов
Седма глава. „Стих, който иска да няма двойници": корективната поетика на Иван Динков

IV. Встрани от избрания път

Осма глава. В царството на звуковите метафори: щрихи към поетиката на Иван Теофилов
Девета глава. Говорим за лазура: как късните символисти правят успешни опити за инкорпориране
Десета глава. Николай Кънчев и каламбурът
Единадесета глава. Аналозите

V. Преди и след емиграцията. Историята на едно самозачеркване

Дванадесета глава. „Безразличният" и работата на стила
Тринадесета глава. Безкрайните парадокси на диалектическия ум - модусът на несъгласието след политическия край на комунизма
Четиринадесета глава. Завещание без наследници: постсоциалистическата самомнителност

Литература